Iliana Genew-Puhalewa

doktor habilitowana

Adres e-mail: i.genew-puhalewa@uw.edu.pl

Pełnione funkcje

  • współpracownik Sekcji Etnolingwistycznej Komitetu Językoznawstwa PAN,
  • członkini Zarządu Polskiego Towarzystwa Studiów Nowogreckich, Komisja Językoznawstwa Polskiej Akademii Nauk oddział w Katowicach,
  • Tutor Akademicki (Certyfikat Szkoły Tutorów Akademickich Collegium Wratislaviense, 2017).

Zainteresowania

językoznawstwo porównawcze i stosowane, terminoznawstwo, etnolingwistyka, aksjologia, kultura Bałkanów

Przebieg kariery naukowej

  • magisterium: 1996 (Uniwersytet Sofijski im. Św. Klemensa z Ochrydy, Bułgaria),
  • doktorat: 2003 (Bułgarska Akademia Nauk),
  • habilitacja: 2016 (Wydział Filologiczny Uniwersytetu Śląskiego, Katowice).

Publikacje

Monografie:

  • Терминологията на Европейския съюз. Съпоставка на българската, гръцката, полската и английската терминология на правото на околната среда. Katowice, 2015, 232 ss.
    •  Rec. N. Długosz, „Slavia Occidentalis”, nr 73/1, 2016, s. 197‒200.
    • Rec. И. Гугуланова, „Съпоставително езикознание“, кн. 2, 2017, с. 89‒91.
    • Rec. H. Fontański, „Studia et Documenta Slavica“, nr 2, 2017.
  • Казано на каменски. Етнолингвистично изследване на кв. Каменица – Велинград. София, 2008, 233 с. (współautorzy: Георги Пухалев, Славка Керемидчиева)
    • Rec. М. Виденов, „Език и литература“, 3‒4, 2009, с. 196‒198.

Artykuły w czasopismach i rozdziały w monografiach naukowych:

  • Аксиологизация на съвременни идеи и термини – примерът на КЛИМАТ. „Български език“, 2019/1, с. 75‒84.
  • Славянската фразеология за изразяване на визуална семантика. „Български език“, 2019/2, с. 81‒92 (współautorzy: Milena Hebal-Jezierska, Joanna Bilińska).
  • Zinstytucjonalizowana solidarność a solidarność według etyków (na przykładzie dwóch współczesnych bułgarskich dyskursów). W: Zmiana ram: instytucje po 1989 roku w Europie Środkowej i na Bałkanach. Red. M. Bogusławska, A. Kobylińska, S. Siedlecka. Warszawa: Wydział Polonistyki Uniwersytetu Warszawskiego; Kraków: Wydawnictwo Libron ‒ Filip Lohner, 2019, 37‒52.
  • Стереотипът на солидарността ‒ по данни от полския и българския език. В: Стереотипът в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от Четиринадесетите международни славистични четения София, 26–28 април 2018 г. Том I, Езикознание. Ред. Ц. Аврамова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 23‒30.
  • Bułgarski językowo-kulturowy obraz solidarności ‒ uwagi wstępne. W: Wartości w językowo-kulturowym obrazie świata Słowian i ich sąsiadów. 6: Jedność w różnorodności. Wokół słowiańskiej aksjosfery. Red. S. Niebrzegowska-Bartmińska, D. Pazio-Wlazłowska. Lublin: Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej, 2019, 335‒346.
  • Славянски съответствия на английския термин sustainability. „Studia z filologii polskiej i słowiańskiej”, 2018/8, s. 260‒272.
  • Назоваването на най-новите реалности и виртуалности (по примери от киберекологията). „Slavica Lodziensia”: Bułgaria i bułgarystyka w zmieniającym się świecie. Red. J. Mazurkiewicz-Sułkowska, 2018/2, s. 205‒210.
  • Полско-българският научен и културен диалог в контекста на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни. „Филологически форум“, 2018/53, с. 183‒186.
  • Koncept Europa (ΕΥΡΩΠΗ) w nowogreckim językowym obrazie świata. W: Leksykon aksjologiczny Słowian i ich sąsiadów. T. 2. EUROPA. Red. J. Bartmiński, W. Chlebda. Lublin: Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej; Opole: Wydawnictwo Uniwersytetu Opolskiego, 2018, s. 95‒136 (współautor: Alexandra Ioannidou).
  • Прояви на пуризъм в съвременната терминология. W: Tożsamość Słowian zachodnich i południowych w świetle dwudziestowiecznych dyskusji i polemik. Konteksty filologiczne i kulturoznawcze. Red. M. Cichońska, I. Genew-Puhalewa, Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2018, 85‒98.
  • Още по въпроса за участието на българския език в езикови съюзи. В: Българистични четения – Сегед 2017, JatePress, Szegedi Tudományegyetem, Szeged 2017, s. 95‒102.
  • Наблюдения върху полските специализирани eзици на европейската интеграция и тяхната терминология. „Език и литература”, 2017, 1‒2, s. 164‒174.
  • Проектът EUROJOS на Полската академия на науките и българското участие в него. „Език и литература”, 2017, 1‒2, ,s. 175‒178 (współautor: Петър Сотиров).
  • Терминологичното изразяване на концепта ЖИВОТНО в езика на правото на Европейския съюз. „Исследования по Славянским Языкам“ (The Korean Association of Slavic Languages,, Seoul), 2017, s. 57‒66.
  • Концепт ΤΙΜΗ в новогреческом языке. W: Leksykon aksjologiczny Słowian i ich sąsiadów. T. 5: HONOR. Red. J. Bartmiński. Lublin: Wydawnictwo UMCS, 2017, s. 51‒88. (współautorka: Евелина Минева).
  • Понятието ЧЕСТ в българския език. W: Leksykon aksjologiczny Słowian i ich sąsiadów. T. 5: HONOR. Red. J. Bartmiński. Lublin: Wydawnictwo UMCS, 2017, s. 307‒346 (współautor: Петър Сотиров).
  • За фразеологичния статут на терминологичните съчетания. In: Jihoslovanská frazeologie kontrastivně. Red. P. Krejčí, E. Krejčová, Brno: Edice Spisy Filozofické fakulty Masarykova Univerzita, 2016, s. 120‒129.
  • За прилагателното име „екологичен“ като терминоелемент. „Български eзик“, 2014, 61, 1, с. 89‒95.
  • Понятието ЧЕСТ в българския език. W: Wartości w językowokulturowym obrazie świata Słowian i ich sąsiadów. T. 2. Red. J. Bartmiński, I. Bielińska-Gardziel, S. Niebrzegowska-Bartmińska. Lublin: Wydawnictwo UMCS, 2014, s. 225‒237.
  • Специализирани езици в обучението по български език в Силeзийския университет. W: Výuka jihoslovanských jazyků a literatur v dnešní Evropě. Red. E. Krejčová, P. Krejči. Brno: Česká asociace slavistů, 2014, s. 99‒108.
  • Bibliografia przekładów literatury polskiej w Bułgarii w latach 1999-2006. „Przekłady literatur słowiańskich”, 2012, T. 1, cz. 3, s. 35‒146 (współautorzy: Kalina Bahneva, Joanna Mleczko).
  • Zachować styl Kazandzakisa w translacji: lingwistyczne spojrzenie na dwa przekłady powieści Καπετάν Μιχάλης. W: Wyspiański, Kazandzakis i modernistyczne wizje antyku. Red. M. Borowska, M. Kalinowska, P. Kaniecki. Warszawa: Sub Lupa, 2012, s. 241‒253.
  • Специализираният език на Европейския съюз и терминологичните европеизми. В: Време и история в славянските езици, литератури и култури. Т. I: Езикознание. Съст. А. Бурова и кол. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 221‒229.
  • Терминологични европеизми от областта на опазването на околната среда. „Българска реч“, 2012, XIII, 1, с. 31‒34.
  • Дихотомия в езика на правото. „Българска реч“, 2012, XVIII, 2, с. 17‒21.
  • Новогръцките терминологични лексикони и интернационализацията. W: Spotkania międzykulturowe, (Językoznawstwo, glottodydaktyka), T. II. Red. K. Jarząbek K., A. Ruttar, S. Sojda. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego / Gnome, 2012, s. 47‒57.
  • European Union Terminology Unification ‒ Directions for the Contrastive Study of Two Slavic and Two Non-Slavic Languages (Bulgarian, Polish, Modern Greek, and English). „Research in Language”, 2011, vol. 9, nr.1, pg. 69‒79.
  • Oпасност“ и „риск“ като елементи на термини от областта на опазването на околната среда. В: Език, морал, отговорност. Съст. В. Миланов, Н. Михайлова-Сталянова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, с. 137‒147.
  • Методика за съпоставително-типологичен анализ на оценъчната фразеология. «Исследования по славянским языкам», 2010, 15‒1. Сеул: Корейская Ассоциация Славистов, с. 33‒43.
  • Многоезичната база „Интерактивна терминология за Европа (IATE)“ като терминографски продукт. В: Лексикографията в европейското културно пространство. Ред. Л. Крумова-Цветкова, С. Павлова. Велико Търново: Издателска къща «Знак’ 94», 2010, с. 417‒422.
  • Eвропейските институционими в два славянски и два неславянски езика. В: Състояние и проблеми на българската ономастика. 11. Ред. М. Ангелова-Атанасова. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2010, с. 381–390.
  • Наблюдения върху юридическата евротерминология – Хартата основните права на Европейския съюз в български, гръцки, полски и английски език. В: Проблеми на балканското и славянското езикознание. Ред. И. Харалампиев. Велико Търново: Фабер, 2010, с. 446–459.
  • Verba dicendi в каменския родoпски говор. В: Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история на северозападните Родопи. Ред. С. Кендерова. София: Исторически музей Велинград, 2010, с. 79‒86.
  • За глаголните конструкции, изразяващи темпоралното значение следходност в българския и новогръцкия език. W: Kategorie w języku. Język w kategoriach. Red. M. Cichońska. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2009, s. 87‒94.
  • Оценъчна лексика с елемент ‘чест’ в съвременния български език. W: Cyryl i Metody w duchowym dziedzictwie Słowian. Red. P. Sotirov. Biała Podlaska: Wydawnictwo Podlaskiej Fundacji Wspierania Talentów, 2009, s. 221‒228.
  • Наблюдения върху два славянски превода на романа „Капитан Михалис“ на Никос Казандзакис. В: Паисиеви четения. Интеркултурният диалог – традиции и перспективи. Научни трудове, т. 46, кн. 1, сб. Б. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, с. 390400.
  • Метафоризация на мисленето в българския и полския език. In: Bulgaricastudia et argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Ed. S. Comati. München: Verlag Otto Sagner, 2008, pg. 503‒509 (współautorka: Надежда Михайлова-Сталянова).
  • За новите значения на прилагателното „европейски“ в няколко европейски езика (български, полски и гръцки). В: Славяните и Европа. Съст. М. Младенова, Е. Дараданова. София: Heron Press, 2007, с. 212‒215.
  • Семантични и формални особености на заглавията в българския печат. „Południowosłowiańskie Zeszyty Naukowe. Język. Literatura. Kultura. Bez cenzury”, 2006, 3, s. 155‒162.
  • Кирилица и/или „методица“ в българското електронно общуване. „Południowosłowiańskie zeszyty naukowe. Język. Literatura. Kultura. Bez cenzury”, 2006, 3, s. 211‒218 (współautorka: Надежда Михайлова-Сталянова).
  • Метафоризация на бизнеса в българския и полския език. „Славянски диалози: Списание за славянски езици“ 2005, 1, nr 4, с. 96103 (współautorka: Надежда Михайлова-Сталянова).
  • За концептуализацията на пространството във фразеологията на българския, новогръцкия и полския език. W: Cywilizacjaprzestrzeń – tekst. Red. L. Miodyński. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2005, s. 221‒228.
  • О влиянии греческого языка на говор селения Зарово района г. Солоники. „Балканско езикознание“, 2003‒2004, XLIII, nr 2‒3, с. 247‒257.
  • Turcyzmy w powieści Baj Ganiu Aleko Konstantinowa. Problemy polskiego przekładu. W: Warsztaty translatorskie, t. 2. Red. R. Sokoloski, H. Duda, J. Scholz. Lublin – Ottawa: Towarzystwo Naukowe KUL, 2002, s. 53‒72.
  • Miejsce stereotypu w opisie leksykograficznym. O obrazie sąsiada: Turka, Bułgara, Greka we frazeologizmach bułgarskich oraz greckich. „Acta Universitatis Nicolai Copernici. Nauki Humanistyczno-Społeczne. Studia Slavica”, 2000, V, z. 343, s. 57‒64.
  • Η διδασκαλία της Νέας ελληνικής γλώσσας στο Πανεπιστήμιο της Βαρσοβίας. Τα προβλήματα μιας αρχής. In: Η Ελληνική ως δεύτερη ή ξένη γλώσσα. Μια διαπολιτισμική προσέγγηση. 2ο Διεθνές Συνέδριο. Πρακτικά. Τόμος II. Ed. Π. Γεωργογιάννης. Πάτρα: Κέντρο Διαπολιτισμικής Εκπαίδευσης, 2000, pg. 59‒67.

Recenzje:

  • „Знаците без собствена воля“ през погледа на когнитивната дериватология. „Медии и език“, 2019/5 (http://medialinguistics.com/2019/02/06/natalia-dlugosz-review/, 06.02.2019), [recenzja monografii].
  • Нов поглед върху междуславянските езикови контакти (Елена Крейчова. Славянският Вавилон. За интерференцията между славянските езици. София, Парадигма, 2016, 105.с.) „Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie”, 2016, 5, s. 204‒206.
  • Аврамова Цветанка, „Имена на жители (nomina habitatorum) в съвременния чешки и в съвременния български език“, Парадигма, София 2013, 158 ss. „Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej”, 2015, vol. 50, s. 310‒314.
  • За „Езиковите портрети на българските политици“. Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. „Българска реч“, 2012, XVIII, 3, с. 78‒80.

Książki popularne:

  • Bałkańskie Zapiski Kuchenne 2. Kuchnia Grecji Północnej w recepturach i opowieściach. Kraków: Atropos, 2009, 203 ss.
  • Bałkańskie zapiski kuchenne 1. Bułgarska kuchnia jarska w przepisach i komentarzach. Kraków: Atropos, 2006, 163 ss.
  • Rozmówki greckie niezbędne w podróży. Wrocław: Larousse, 2005, 220 ss. (współautorzy:  Eleni Szypuła, Donka Koch).

Inne:

Политическа коректност vs. враждебната реч в полската и гръцката медийна среда. В: Андреана Ефтимова, Двойнственият език в медиите. Езикът на политическата коректност vs езика на омразата. Просвета, София, 2017, с. 291‒297.